Иска ми се отново да се наслаждавам на онзи вълшебен цвят, който се получава само когато гледаш през листо, вдигнато срещу слънцето. Като дете много обичах това почти прозрачно, особено златисто-зелено, което сияе по магичен начин, докато светлината се опитва да пробие през лабиринта от жилчици и разклонения.
Японците наричат с думата "комореби" (komorebi) начинът, по който слънчевите лъчи "играят" през листата на дърветата напролет. Дали визират движението на светлини и сенки от множество листа, или може би имат предвид същото дъхоспиращо отражение с неуловим цвят, ефирен като стъклен витраж?
Сякаш се е отворила райска порта и надничаш към всички следобеди на света, оцветени в най-лъчистото жълто-зелено. Има ли изобщо име такъв цвят, в който искри детския спомен за очи, взиращи се през листо?
Мисля си, че една-единствена дума би била твърде тясна кутийка за такова необятно вълшебство.
