Криминални разследвания по норвежки или за книгите на Карин Фосум

 

За любителите на криминалния жанр името на Карин Фосум вероятно е добре познато. Особено заради разследванията на инспектр Конрад Сейер. Поредицата е от седем романа, всеки от които представя по един случай на твърдоглавия, двуметров инспектор от норвежката полиция.

Карин Фосум е поетеса, която дълги години е работила като медицинска сестра в различни здравни заведения, центрове за нарко зависими и старчески домове. Романите ѝ за инсп. Сейер са екранизирани за малкия и големия екран, и са преведени на 34 езика в 36 държави по света.

Главният ѝ персонаж, Конрад Сейер, както е типично за повечето разследващи полицейски инспектори, е прекрасен професионалист и не особено симпатичен като човек. Той е прехвърлил 50-те пуритан, изтъкан от рационализъм и подчинен на установена рутина, който трудно допуска нови хора и близост в живота си дълго след кончината на съпругата си Елисе.

Може би затова е забавен начинът, по който писателката поставя персонажа си в ситуации на лични предизвикателства, срещайки го в един от романите си с психоложката Сара – нестандартно мислеща жена, която провокира всичко дълбоко заключено в него.

Изключителната привилегия да заема място в сърцето, дома и живота на Сейер има кучето Колберг –  порода леонбергер, едро и силно, към което инспекторът е много привързан. Около шестия роман от поредицата старичкото куче претърпява операция заради туморни образувания, докато тече разследването на убийството на малко момиченце.

Партньор в разследванията на Конрад Сейер е Якоб Скаре, чиято визия на скандинавски модел има огромно предимство при разпитите на свидетелки и често го вкарва в неудобни ситуации. Скаре е млад, но перспективен полицай и почти единственият, който се радва на честта да бъде допуснат в личния свят на инспектора, въпреки значителната разлика във възрастта и опита им.

За по-голяма достоверност на случаите, които описва, авторката се съветва с двама полицейски служители, като не е изключено те да са и прототипи на персонажите ѝ в поредицата.

Романите на Карин Фосум носят полъха на сериалите „Комисар Рекс“ и „Убийства в Мидсъмър“, тъй като действието им се развива в пасторалната идиличност на неголямо норвежко село в близост до столицата Осло, където жителите не са много, всички се познават и все пак има достатъчно пространство за скрити тайни.

Наративът е приятен, книгите се четат на един дъх, а покрай разследванията излизат на преден план редица психологически проблеми, които имат съвременните семейства, балансиращи между работата си, децата, възрастните родители и куп отговорности.

Популярността на поредицата носи на авторката признание от критиците като „норвежката кралица на криминалния роман“.  

Седемте книги („Окото на Ева“, „Не поглеждай назад“, „Който се страхува от мечки…“, „Дяволът държи свещта“, „Индийската съпруга“, „Черни секунди“ и „Убийството на Хариет Крун“), са преведени на български и са налични в онлайн библиотеката Читанка инфо.

Изгубени илюзии

В "Изгубени илюзии" Оноре дьо Балзак е особено снизходителен към героя си Люсиен Шардон, по майка Дьо Рюбампре, на когото, бидейки син на аптекар, му е отказана привилегията на достъп до дома на местната благородничка, госпожа Дьо Боржьотрон, меценат на изкуствата.

Наличието на представката "дьо" пред фамилното име обикновено е белег за знатен произход, но във Франция при неравен брак между благородничка и буржоа, синът обикновено наследява фамилията на бащата, а за да приеме майчината, е бил нужен специален декрет от краля. 

Младостта е всякога красива, особено на 22, а когато към това се прибави и поетичен талант, у носителя му се затвърждава убеждението, че приятната външност и умения да се стихоплетства е достатъчно надежден билет за прием във висшето общество на френската провинция Ангулем. И навсякъде другаде.

Хубостта на Люсиен, макар и с буржоазен произход, все пак му отваря вратите на дома Боржьотрон и сърцето на прехвърлилата 40-те Анаис. За разочарование на младия и влюбен поет, благородната ѝ публика се оказва с нечувствителна към поезията душа и ограничени интереси, но с повишен пиетет към клюки и интриги. 

И какво ли друго би могло да занимава умовете на провинциални благородници, чието скучно ежедневие се върти единствено около потекло, наследствени имоти и бракове по сметка?

За да избегне участта да бъде одумвана заради обожанието на Люсиен, Анаис Боржьотрон бяга с младия си възлюбен в Париж, надявайки се да получи покровителството на тамошното висше общество. 

Но Париж с неговите оперни представления, пищна мода, високо благородни кръгове с премерена, перфидна жестокост ще се окаже за Люсиен онзи мощен светлинен лъч, който ще срути всичките му присъщи на младостта и непоквареността заблуди и ще отвори взора му за раняващи прозрения относно собствената му провинциалност и тази на доскорошната му възлюбена. 

Париж, предвиден да бъде лоно за разгръщане на чувствата им отвъд платоничното, се превръща в пантеон на загубените илюзии. И уви, на жажда за успех не заради тържеството на възвишената поезия, а за отмъщение към високомерните парижки  аристократи, жестоко уязвили с презрението си честолюбивия младеж. 

Отмъщението, казват, е хилавото удоволствие на дребнавия и тесногръд ум. Нима има нещо по-безсмислено от това да се превърнеш във всичко онова, което мразиш, за да го победиш с неговите собствени средства? Риторичен въпрос. 

Балзак умее да борави със словото като с хирургичен скалпел, извинявайки се на читателя заради снизходителността, с която се налага да дисекцира времена и нрави. И илюзии.

Снимка: chitanka.info

Британски загадки или как един монах разкрива престъпления

 Повечето любители на криминални истории познават удоволствието от впускането по следите на извършено престъпление от майстори в жанра като Агата Кристи или Конан Дойл, създали знаменитите детективи Еркюл Поаро и Шерлок Холмс. Елис Питърс с пълно право може да се нарече тяхна достойна наследничка със своя персонаж – бенедиктинския монах брат Кадфел, разследващ престъпни деяния в средновековна Англия.

Той притежава не само завидни дедуктивни умения, но и е признат билкар и лечител. Извършва заплетените си разследвания в епоха, когато няма детективски агенции, модерни технологии за изследване на пръстови отпечатъци и целия аресенал в подкрепа на криминалните разследващи.

Брат Кадфел е забележителен персонаж с интригуващо минало на моряк и воин, сражавал се със сарацините, познал немалко женски ласки и всякакви житейски съблазни. В края на живота си той се е посветил на земеделие, молитви, билкарство и богоугоден живот в манастира „Св. Петър и Павел“ в абатство Шрусбъри.

Уелсец до мозъка на костите си, той добре познава нравите на своите сънародници, намиращи се във вечна неприязън с англичаните заради претенциите за трона на Норманска Англия между крал Стивън и кралица Мод (1148-1154), в които орденът на бенедиктинските монаси има незавидната роля на духовен обединител.

Владеейки както уелски, така и английски, брат Кадфел е добре приет и от двете страни, когато се налага да разследва престъпления, извършени от корист („Вълче биле“), низост („Един труп в повече“), религиозно рвение („Светите кости“) или любовни страсти  („Ръката на прокажения“).

Миналото често преследва брат Кадфел под формата на срещи с бивши изгори, а съвремието му предлага възможност да опознава касти и прослойки, изграждайки си безпогрешен интуитивен усет за истината, независимо от коя страна на невинността се намира набеденият за извършител.

И както често се оказва, законът допуска изначални грешки от заслепение към изглеждащото достоверно, без да задълбава в търсене на по-дълбоко скрити истини или причини, както прави бенедиктинския лечител с разностранни познания за билки, рани и човешка психология.

Елис Питърс всъщност е псевдоним на английската писателка с уелски произход Едит Паджетър, преводач от чешки език и автор на предимно историческа белетристика.

Родената в графство Шропшър създателка на серията „Британски загадки“ твори под различни псевдоними, включително мъжки. Поема към безкрая през 1995 г. на достопочтените 82 години, след като оставя на света множество криминални поредици, от които над 20 за монаха-детектив брат Кадфел от абатство Шрусбъри.

За много от феновете на писателката нейният персонаж е считан за реална историческа фигура през XII век, което увеличава интереса на туристите към уелската народопсихология и описваните в романите места от средновековна Англия.

Четири от книгите на Едит Паджетър за брат Кадфел са преведени у нас и са достъпни онлайн в библиотека „Читанка“.

Изображение: chitanka.info