Дизайнерът

В следвоенен Париж французите се радват на свободата си. За свобода обаче жадува и Копър Райли, чийто брак е твърде нещастен заради честите изневери на мъжа ѝ Еймъри, самовлюбен писател, преследващ наградата „Пулицър“.

Втората световна война е свършила, но навсякъде в Европа се усещат последиците от нея – недоимък, нужда от ново съживяване на икономиките, пестеливост. И докато в Англия жените носят обикновени, груби и грозни дрехи, които могат да си позволят с купони, във френската столица жените някак си успяват да изглеждат винаги шик, елегантни и женствени въпреки лишенията.

От желание да се почувства жена, а не предмет, в какъвто са я превърнали изневерите му, Копър иска от съпруга си френска рокля. Иска я във възможно най-неподходящия момент, когато придружава като фотограф Еймъри и още няколко арогантни мъже, тръгнали на лов за сензации. 

А такива не липсват – в освободена Франция борците от Съпротивата все още изразяват вербалната си агресия към жени, преживели сексуално насилие от нацисти и нарочени за любовници на войници от Гестапо.

Отвратена от човешката злоба, Копър се оставя да бъде заведена при френския моделиер, който да ѝ ушие желаната рокля. Ненатрапчивата му елегантност и финес, скромността и стоицизма, с който понася унизителното отношение към себе си, спечелват симпатиите ѝ. Неговото име е Кристиан Диор.

Между тях ще се завърже крепко приятелство, скрепено от порция фроа гра (гъши пастет), който Копър му носи като дребна компенсация заради понесената от дизайнера грубост от съпруга ѝ и компанията му. Тя ще остане през годините до него като приятел, душеприказчик и морална опора по пътя към самостоятелното ателие и бляскавите, възхитителни колекции, с които Диор ще смайва не само френския елит, но и света.

И докато Еймъри все още преследва своя недостижим „Пулицър“, Копър Райли се превръща в търсен моден журналист и фотограф, притежаващ привилегията да бъде единствен френски кореспондент на най-четените издания за мода в САЩ, отразяващ от първа ръка ревютата на плахия моден гений, който превръща жените в богини, но не изпитва физически интерес към тях.

„Дизайнерът“ (The Designer, 2017) на Мариус Габриел е роман за раждането на една легенда, за цената на приятелството и големината на мечтите.

Книгата е на изд. „Бард“ (2018) и е достъпна онлайн в библиотека Читанка.

Изображение: chitanka.info

Танцьорката от Париж

Тя обожава да танцува, сама шие костюмите си за танци и измисля хореографията им. За съжаление, семейството ѝ не насърчава тази ѝ страст. Баща ѝ – знаменитият Джеймс Джойс, автор на скандалния роман „Одисей“, предпочита да е винаги на негово разположение като секретарка. Освен танците, Лучия има само още една друга любов – Самюъл Бекет, който често посещава дома им, за да чете на страдащия от тежки зрителни проблеми писател.

Лучия Джойс сякаш е въплъщение на библейската максима, че децата всякога плащат греховете на родителите си. Тя е със силно изразено кривогледство, наследено от властната ѝ, тесногръда майка, и от зрителните усложнения на Джойс, резултат от прихванат на млади години сифилис.

Дъщерята на писателя е израснала в Триест, поради което и в семейството разговарят на италиански, дори когато се преместват в артистичния Париж. 

През 1920 г. френската столица е гостоприемна към бохеми, артисти, музиканти и художници, но Лучия живее в негостоприемна към нея семейна среда, с чести пътувания, липса на разбиране от майката Нора, привързана повече към първородния син Джорджо, и в тотална зависимост от своя „бабò“, както нарича баща си.

Джойс е признат за гениален писател, макар че романът му „Одисей“ е забранен в САЩ. Той е пристрастен към алкохола, с тежки очни проблеми и чести операции, вечно нуждаещ се от пари и от помощник, който да разчита почерка му и да набира на машина черновите му. С това успешно се справя Лучия, която вярва, че нейният „бабо“ не може без нея.

По време на бохемска вечеря Лучия вижда през прозореца лицето на ирландския драматург и романист Самюъл Бекет и се влюбва в него, отказвайки се от вниманието на богат испански ухажор, бракът с който е можел да реши финансовите проблеми на семейството.

Бекет е чест гост в дома им, за да чете на Джойс, от когото е силно впечатлен и за когото е готов да работи дори без заплащане. Лучия обаче вярва, че бъдещият нобелов лауреат идва заради нея и всячески се старае да му се хареса, въпреки неодобрението на майка си.

За съжаление, чувствата ѝ ще се окажат несподелени, въпреки че тя дори оперира очите си, за да коригира кривогледството. Лучия запълва болката от любовното разочарование с танци. Тя участва в само едно танцово състезание, на което ѝ отреждат второ място, въпреки че е безспорния избор на публиката. За да угоди на баща си обаче, спира завинаги да танцува.

Загубата на танците, следващите любовните разочарования и предателства, зависимостта от волята на Джойс, преживяното в детството сексуално насилие от брат ѝ и постоянното негативно отношение на майка ѝ са твърде голям стрес за чувствителната психика на младата жена и водят до ексцесии и разкрепостено поведение, което семейството смята за уронващо авторитета им.

Известно време Лучия Джойс посещава сеансите на Карл Густав Юнг, който се ангажира да я излекува, като ѝ налага дистанция от нейния „бабо“, но тя не е склонна да споделя с него подробности от живота и детството си. Въпреки това сякаш ги споделя с читателя.

Романът „Танцьорката от Париж“ (The Joyce Girl, 2016) на Анабел Абс е топъл и съчувствен поглед към живота на една интуитивна и витална жена, за която не се знае почти нищо, тъй като братът на Лучия и майка ѝ Нора са направили всичко възможно да заличат връзката ѝ със семейството - унищожават писма и всякакви други нейни вещи, и я затварят насила в психиатрично заведение до края на живота ѝ. Дори не ѝ казват за смъртта на Джойс. По ирония на съдбата Бекет е единственият, който присъства на погребението ѝ.

Книгата е на изд. „Емас“ и е достъпна онлайн в библиотека „Читанка“.

Изображение: chitanka.info

Дъщерята на художника

През 30-те години на миналия век художникът Марк Шагал живее във френското селце Моншовé, заедно с жена си Белла Розенфелд и дъщеря им Ида. Там предшественикът на сюрреализма рисува портрети, заобиколен от пасторална идиличност и аромат на люляци. Но Втората световна война чука на вратата, а гениалният художник сякаш пропуска да забележи, че дъщеря му вече е почти пълнолетна.

Роден като Моше Шагалов във Витебск (днешен Беларус), още от мига на рождението си художникът с елфическо лице е белязан от огъня – спасяват него и майка му от опустошителен пожар. Предстои му да бяга от още много огън, но пък ярките цветове ще станат негова запазена марка.  

След като напуска Руската империя и е отхвърлен от Германия заради еврейския си произход, той сякаш вечно е обречен да сменя родини, търсейки място, което да нарече свое. Франция се оказва най-уместният и желан избор, където най-после може да се почувства признат не като еврейски, а като френски художник.

Но когато Втората световна война започва, за семейство Шагал настъпват тревожни времена. Дъщеря им Ида се оказва бременна от момчето, което обича, но двамата вземат съзнателно решение да не запазят детето. Женят се, за да спазят приличието и еврейските традиции и като подарък за младото семейство Шагал рисува картината „Сватбения стол“.

Този празен стол сякаш е орисан да символизира празнотата в семейния живот на Ида и да бъде предзнаменование за малкото поводи да поседне в отмора заради необходимостта да се грижи за баща си и делата му. "Сватбеният стол" е и оригиналното заглавие на романа. 

Ида Шагал сънува странни сънища, в които лети. А картините на баща ѝ са пълни с летящи двойки, цветни хора, ярки цветове и животни, символизиращи копнеж по живота и един свят, повлиян от източната философия. Шагал е гениален, но капризен и незрял.

Ида е тази, която организира изложбите му, води счетоводството му и неизменно е негова опора както по време на войната, когато прави неуморни опити да уреди на родителите си визи за САЩ чрез високопоставени лица, така и в следвоенните годни.

Почти подвиг е било да пренесе през океана близо 500 картини на баща си, докато Марк Шагал се инатял да напусне Франция, вярвайки, че неговата известност е сигурна защита срещу нацистката инвазия. Той все пак успява да се прехвърли в Ню Йорк, но макар да живее и твори там доста време, така и не пожелава да научи английски език. Шагал се чувства премного французин.

Той трудно понася смъртта на Белла малко преди края на войната, не се справя с прозаичността на битието, неспособен е да преценява имоти и не притежава необходимата практичност да води сметките си. Докато геният потъва в депресия, Ида поема нещата в свои ръце.

В търсене на икономка за домакинството на баща си, тя го запознава с Вирджиния Макнийл, в чиито обятия Шагал се утешава. От връзката им се ражда син – Дейвид, но отношенията им не просъществуват дълго заради ексцентричността на Шагал.

В следвоенните години Ида пътува много, организира изложби, участва в светски събития и паралелно с това се грижи за комфорта на баща си, като купува къщи и имоти в местата, където той избира да живее и твори. Като негов импресарио тя почти няма време за своя личен живот.

Търсенето на нова икономка е повратен момент, тъй като Валентина Бродски – Вава ще се окаже последната съпруга на Марк Шагал, оставайки с него до края на живота му. Двете с Ида не се понасят твърде, а дъщерята на художника трудно преживява, че една студена и пресметлива жена я е изместила не само като художествен агент, но и почти е отрязала достъпа до баща ѝ.

За щастие, Ида Шагал разбира, че тази промяна е здравословна и необходима за нея, за да се посвети на собственото си ново семейно щастие и да излезе от нездравата зависимост да бъде винаги на разположение на гениалния си баща, улеснявайки го във всяка сфера на живота. 

В „Дъщерята на художника“ (The Bridal Chair, 2015) Глория Голдрайх обрисува по красив начин взаимоотношенията в семейство Шагал, особеностите на характера на гения с елфическо лице и еврейски корени, съперничеството му с Пабло Пикасо, и портретира възхитително силната личност на Ида Шагал, която спасява живота и творчеството на баща си по всички възможни начини. 

Романът борави с действителни факти от биографията на Моше Шагалов, чиито летящи персонажи му отреждат ролята на предшественик на сюрреализма. Книгата е на изд. „Емас“ (2018) и е достъпна онлайн в библиотека Читанка.

Изображение: chitanka.info