юни 16, 2010

Ескизно

18

Заваля.
Без предупреждение.
Tечен гняв от озъбени облаци.
Сканирам с очи сивомокрост.
Капките обковаха кожата ми.
Почти пиронен плясък.
От изкорменото небе
се провлачват светкавици.
Вятърът шепне в мокри завеси.
Инжектира ми свежест.
Пияните локви
поглъщат заблудени нозе.
Моите.
В дъждоогромна сълза
спи окована нежност.
Събудù я.
Целувката е само
жокер.


Х


18 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Пълна изненада днес. Още нещо,което не знаех за теб. Хубави стихове и то в унисон с времето навън.Дори гръмотевиците чувам.

Христина Чопарова каза...

Владо, аз стихове пиша не за пръв път, но беше време, когато приключих с тях. Днес просто така ми изникнаха думите - дъждът е виновник, безспорно :))
Радвам се, че изненадата е била приятна. Благодаря ти :)

Анонимен каза...

Очарователно и малко страшно, красиво и възпламеняващо, авторитетно, но без доминиране, толкова вярно, че няма нужда да е истинско.

Поздрави и от мен Хриси :)

Христина Чопарова каза...

Валка, благодаря! При такъв анализ, ми остава само да се усмихна смутено :)) Добре дошъл отново! :)

Румяна Попова каза...

При нас няма дъжд. Но сега заваля във главата ми.

Христина Чопарова каза...

И в моята продължава да вали :))
Добре дошла в блога, Руми! :)

Ирония Идиотова каза...

Тежко. Метално даже. Усещам привкус на желязо. Толкова осезателно чувство при това "докарано" само с думи..Нямам думи:)Не ти е присъщо, но пък ми харесва да преоткривам. Благодаря:)
Много ми хареса...Много!

Христина Чопарова каза...

Теди, точно такъв ефект не очаквах, но може би подсъзнателно исках :)
Много, много отдавна приключих с римуваните четиристишия... и днес нещо просто... се отприщи. Като крясък. Като... нещо за излекуване.
Някакво счупено се получи... чак се изненадвам, че го харесахте.
Аз ви благодаря!
От сърце.

tany каза...

Еееееееееее, усетих го този дъжд....
Благодаря Хриси, както винаги - нестандартна, и все пак толкова разбираема!
И не е само защото си те обичаме:))

Христина Чопарова каза...

Тани, явно странни неща се получават, когато те споходи правилната Муза... или Муз ;))))
Обичта е взаимна! :)

أمل каза...

no comment

:*

Христина Чопарова каза...

:) :* (и... до апокалипсис! ;))

morrt каза...

Благодаря!

Omnia каза...

Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.

Omnia каза...

Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.

Христина Чопарова каза...

@ Морти, пак заповядай. :)

@ Силве, вчера дъждът се изля внезапно – беше като театрална завеса, която вятърът поклаща, под нея с писък изчезна сянката на жегата, и замириса на мокро. Стоях на терасата, провесила ръце под капките, и тотално отдадена на сензитивните възприятия – оставих се на усещанията, а после се опитах да ги пресъздам в колкото се може по-малко думи – като рисунка, която нахвърляш набързо, щриховани мигове... затова и нарекох така стиховете. Ескизно.

Нетипично е за мен, защото обикновено трудно се побирам в малък формат, но всъщност установих, че се чувствам особено комфортно в него :)
Благодаря ти! :*

Omnia каза...

Малък, но пък казващ всичко...това е достатъчното съвършенство.

Аз ти благодаря за емоцията, която усетих. Зареждащо е! От вълнение се престарах с коментирането ;)))

Христина Чопарова каза...

Няма лошо! :))))
Сигурно е само, че ще пропиша не пак, а отново - макар че няма да е толкова често - ще продължа да ви тормозя с чаршафи и юргани ;)))