Избеляващ мрак
жадно гаврътна звездите.
Пияно утро изплю лютия хлад
по раменете ми.
И изстинаха.
Изгревът се смали
до котешка зеница.
Тринайс’тият петък
избълбука в око от роса.
Не е роса, не е...
Сълзи на горгона. Тиха.
И нямаше звездопад.
Само кошници - прелели
от неизпити желания.
Персей изтрезня...
от алтруистичен алкохолизъм.
С метеорити в джобовете.
Х
август 13, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Въъъ, че безмислено звучи...аз да не съм шахматист, че да ми трябва телевизор?
Красота!
Изказано, намекнато, дано да е получено облекченото пречистване и по възможност без махмурлука на преживяното....
@ Раде, не - трябва ти само малко запознаване с гръцката митология, и може би друг тип усещане... тогава не би ти звучало толкова безсмислено :)
@ Силве,чак махмурлук ;)) По-скоро приятно опиянение...
Благодаря.
:-*
Публикуване на коментар