Събудени щурци
стъпваха цяла нощ
по счупени ноти.
Кафето ми сутринта
удави дневни тревоги.
Избълбукаха.
Вятърът днес сервира
почти ноемврийска тъга –
нечие дъждовно ресто.
Не, благодаря!
Гладни котки
лакомо гълтат меда
на последното слънце.
По празната къща
на охлюв
пълзи и сълзи надежда.
И срутения баланс
изкрещя безнадеждно.
Толкова музика...
Преситена съм от цветност.
Есента звучи като джаз.
И ухае на ретро.
Х
октомври 24, 2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
И това ретро е толкова контрастно великолепно!
Браво, Хрис, мн ми харесва, поздрави и есенно топли целувки от мен за теб:)
Браво, Хрис! Много силно! Но защо феновете мълчат, а не аплодират?! Все си мисля, че когато пишеш поезия, си най- себе си. Пиши!
Пеш, колега... :))
Феновете аплодират с бутонно харесване, но на мен ми харесва да нямам фенове, а приятели, които да изживеят силата на усещането чрез мен... :)
Благодарна съм на всички, които са го прочели и им е харесало :)
Публикуване на коментар