Лято. 2010.
Пресичам улицата, търсейки сянката на кестените. Срещу мен върви млада жена, бутайки детско велосипедче. Гордият му собственик шляпа със сандали зад нея, извърнал глава в обратна посока. Русите му коси са като ежови бодли, и се поклащат в такт с походката.
Опитах се да го заобиколя, но за беда се случих на пътя му. Непредвидим като торнадце, устремът му изравни посоката с моята, и сблъсъкът беше неизбежен.
Две големи очи зад стъклени очилца се втренчват в моите, след което някак заинтригувано рече:
„Една млавка ме плеследва!”.
Усмихвам се извинително.
За две секунди ситнежът се ориентира, че не съм майка му.
Смутено забива поглед в сандалите си, и моменталически изтичва при нея.
Когато си на пет, мравките са най-страшният противник.
За миг иззад ъгъла се мярна сянката на детството.
С привкус на малини.
7 коментара:
Сега, ще пуснем колеленцето да се разходи ...веднага
:)
Знаеш ли, Хриси, не мисля, че детенцето се е объркало- то е усетило- онази топлина в теб и откритост, които вероятно и майка му притежава. Чувството за закрила. Децата са най- интуитивните същества, които познавам и според мен е точно това в случая:)
Толкова пЛекЛасна история е това....!
Поздрави:)
Силве, хлапето наистина имаше вид на преследван беглец :)))
Като се блъсна в мен, надали е имало време да усеща каквото и да било - просто изрече опасенията си. Бих обявила дуел на мЛавката, но знаех, че има кой да го направи вместо мен. :)))
ПоздЛави и на теб! :P :))
Паркчета и Теменужки
http://www.vbox7.com/play:53747ce4
Да, но въпросният беглец не е бягал към някое дърво, зад което да се скрие:)))*Смиг*
Споделям го, защото и в мен се сблъска малко хлапенце в спешна и ми стана едно такова.... абе майчинско, казано направо и по същият начин си помислих, че е случайно и малкият се е объркал;) После по- опитните с децата от мен ми казаха, че не:) каквото и да беше- сладка случка е;) умилителна някак си;)
Щом казваш ;)))
Публикуване на коментар