В кафето ми плува утаена усмивка. С привкус на
кардамон. Имам толкова много, че отражението си открадва по някоя с всяка
глътка. Тихо си бълбука благодарността, че всичко е такова, каквото е.
А в
огледалността му се оглежда безпричинното ми щастие.
И днес ще сбъдвам чудеса.
0 коментара:
Публикуване на коментар