Като перце от дим

Скреж покрива измръзналия асфалт и блести меко в здрача на утрото. В осмия час наоколо витаят само сенките на отлитащи сънища. Кварталът мърка под мъгливи светлини и мирис на дизел. Коледният дух се спотайва зад прозорците и ми намига иззад разноцветни лампички. Напомня ми, че е време да окача хартиените снежинки и да се погрижа да се чувства уютно вкъщи. Обещавам. Асфалтът пука под стъпките ми.

„Кадифе и брокат,
ей така – по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,
скреж от чисто сребро...”

Коледният дух е крехък като перце от дим.

изображение: интернет