януари 18, 2017

Само по Душа

0

Във всяка жена светлината вие гнезда, готова всеки миг да полети и да погалва с криле. У всеки мъж мракът драска с клони, жадни за разлистване. Когато се срещнат, времето може да спре, застинало в изумителната игра на светлосенки. Тя ще му покаже рая във всички възможни градини. А той ще стъпва в тях внимателно, въпреки привидната си непохватност. И ще пази всяка обич, която ги полива. 
Силата и нежността са възможни за случване само в онази приказка, в която е изпълнено единственото условие: да останеш по Душа.