Бяло, бяло, бяло... Под девствената, искряща повърхност на навалелия през
нощта сняг светът е неузнаваем. Притихнал. Спящ още. Задавени хрипове от коли
се носят над сивото утро, докато мравчия поток от хора пъпли в индийска нишка
по пътя към делника. Само енергичните домашни любимци с радост се изгубват в
белотата. Богоявление е... Денят на помнещата вода. Снежен прах се свлича от
натежалите клони. Благословия за взора ми, всякога жаден за вълшебства.
Всичко
речено днес ще е сторено, когато го прошепват души.
Защото любовта е музиката
от всички шепоти на света.
0 коментара:
Публикуване на коментар