Охмутване

Да, да. Правилно сте прочели, няма грешка. Ох-мут-ва-не! Това е... ами, как да ви кажа. 

Това е, когато се връщате от много, много отдалеч и пътувате в много, много бързащ автобус (толкова бързащ, че без малко да потегли без вас!), и в него няма уайфай, но има твърде много слънце... И освен това има една много, много бяла книжка за много, много тъмна къща, в която живеят много, много неща, които мърдат, но не от вятъра. Хмутове!  

     

Но нека да започна отначало (ох, къде сега беше началото?)... и понеже съм вече по средата, а това е толкова хм... хмутско, да. Та значи, охмутването е разходка из етажите на хмутската къща, и запознаване със смешноименните и много, ама много симпатични хмутове... и хмутици. Точно така, хму-ти-ци, не хмутки. 

Сега, това са съпруги и са нежни представителки на хмутското общество, и те наистина са достопочтени като кметици, и са толкова благородни... и розови... и освен това, всички имат тооолкова сладурски имена, и правят точно каквото имената им отреждат, и са живото доказателство, че името прави човека и човек прави като името си... така де, като хмутовете. 

Докато слънчевите лъчи ме гъделичкаха малко повече, отколкото беше желателно, успях да разбера защо Благородната хвърля прибори през прозорците, защо един оклюмал дългоноско събира наводнения, и искрено се разтопих от обичта на Самото Съвършенство и Е Не – двойката хмутчета, които не могат да бъдат по-противоположни, но това не им пречи да си обменят полезни качества и да вдигат на крак цялата къща заради един пасатор за любовна супа.

Нищо не разбрахте дотук? Ами, вижте какво. Представете си, че сте наемател в много, много странна кооперация и всичките ви съседи са особени чешитчета, които обаче не можете да видите с нито едно отрицателно качество, защото... ами, защото можете да виждате само хубавите им черти и да обикнете всяко дори само заради една-единствена чертичка! 

И им отивате на гости, и ви черпят с бутилки събирани наводнения с вкус на тиня или кейк от пеперудени крилца. Или с бира от глухарчета, в краен случай... докато си мълчите или обсъждате козунарки - тази блокова напаст! И колко познато звучи, нали? Ами че това е същото като във вашата кооперация, но не съвсем...

Ох, колко забавни историйки! Някакви такива обикновени необикновености, по които много си падам, защото ми вдигат зад ушите ъглите на усмивките. А знаете, то е цяло изкуство да се образуват такива ъгли, нали? А хмутовете на Ирен Леви са много вещи в това изкуство, ще знаете! 

Впрочем, те са така изкусно нарисувани, че въпреки описанията им, можете да ги видите както ви се харесва... защото, работата е там, че нищо не е такова, каквото изглежда, само каквото го виждате.

Та, слънцето ме гъделичкаше повече, отколкото ми беше приятно и беше прилично, но дори не забелязах кога 93-тата бяла страница се премести от дясно наляво и Ирен търпеливо обясни как са се появили хмутовете на света, в който няма хмутове. 

Е, вече ги има. Душата ми беше доволно усмихната, и  - според молбата на авторката, - няма да ú пиша, но обещавам, че ще поканя и други в хмутската къща, защото там е много, много уютно!  И най-важното -  никой не успява да се изложи, колкото и да се опитва. 

Затова... до охмутване! :)

Снимка: личен архив