Някога се грижеше ченгелчетата в тетрадките ми да бъдат точно толкова
красиви, колкото повелява любовта към словото. Нищо, че и до днес
почеркът ми прилича на сгрешена кардиограма.
Днес все още ú пращам
понякога хартиени писма. Написани на компютър. Затова пък конкурират
Толстой по страници. Знам с какво вълнение открива сред писмата за
другите белия плик с нейното име. Писмо за Мария!
Търпеливо ще посрещне
кръглината на петия час, предвкусвайки удоволствието да го чете така,
както само тя умее. Не сред прашната строгост на общинската библиотека.
Вкъщи. Под прохладата на тежкия саван от грозде, което осите лакомо
торпилират. С неизменната чашка кафе без захар и с пълно безразличие към
глезения протест на разнокалибрените котки.
Кима в съгласие на щурите
ми идеи за горски походи по никое време в преследване на изгреви. И се
смее с глас.
Ръцете ú превръщат градините в рай.
Мама, която все още ми
поднася на лудостите. И на която винаги ще бъда благодарна за подкрепата
да видя, че мога всичко, ако го избера. Просто да го избера, да го
обикна и да го направя по този начин част от себе си. Прекрасен
навигатор за крилете ми, от които опази всяко перце.
Защото е Мария.
Честит имен ден, мамо! 💖
0 коментара:
Публикуване на коментар