Кой каза, че радостта е безшумна?
Още неотворила клепачи, с щурм се
бухна под завивките, такава една, безпричинна и щура. После ми посочи с
пръст памуковите следи в небесносиньото, разсмя се и издаде заповед да
бъдат вълшебства. Денят въздъхна доволно, намести се удобно на
постланата лекота и се почувства искрено приветстван.
Остана да бълбука
само тихата благодарност към съня, към чудесата, дето ги поръчвам по 3, а
идват по 300... и защипаните усмивки из простора, чакащи да ги запратя
към тези, на които са нужни.
Добър ден, Живот! :)
0 коментара:
Публикуване на коментар