Септември отправи към Есента шармантна покана за танц. Да разлеят меда
на последното слънце по дансинга от окосени ниви, да стоплят с дъха си
листата и да изрисуват огън по късните цветя. А после да провесят босите
си нозе от ръба на новото начало, споделяйки сладостта на искрящо
грозде. Изкушаваща покана с тръпчив аромат на дюли. Но Есента изчаква
онзи миг, в който копнежът по топлина ще зададе тон за фламенко. Тогава
ще се появи с тиха грация - пъстра и гиздава, дива и стопляща, скрила
лудата си циганска кръв под ръкавите на шарени рокли. Чарът ú изтрива
носталгии по Август, утаени на дъното на чаши с шипков чай. И ти е
прегръщащо. И ти се танцува в сиянието на сънни следобеди, затоплени от
есенна страст.
Никоя Есен не е късна... щом омагьосва с живот. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар