Домът не е покрив, ключ и
позлатена табелка на вратата. Не е склад за притежания. Домът е, където босите
ми стъпала се изгубват в гъделичкащия уют на домашните ти пантофи. Където
заедността ухае на кафе, ванилия и размазан в ъглите на устните шоколад. И
където чувам как гласът ти прегръща моят през турбуленцията на смеха. Домът е това,
което споделяш, затова е навсякъде, където си. Ре-Дом.
Бездомни са само онези, които са
зазидали ключалките отляво.
0 коментара:
Публикуване на коментар