Не бързо, а навреме

В белите шепи на утринта локвите още спят, завити с тънко ледено покривало. Пързалка за мразовитите въздишки на вятъра, изпращащ ноември. Един беглец от календара, разпокъсал снежността, защото не му отива. Меко хрущят следите му в замръзналата киша, пирографирали в белотата усмихващо послание: „Не бързо, а навреме”.