В сънните небесни пазви цопват сини усмивки от вторника.
Отразяват се в моите. По покривите гълъби играят на „прескочи коминче”. Вятърът
още спи, листата скучаят. Клаксони. Лапи. Аромат на ноември. Из подлеза ехти
разгърдения вопъл на акордеон, догонва безразличните стъпки и скача с тях в
неистовия шум.
До другия край на деня се стига леко само по следи, оставени от
чудеса. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар