Посланик на чудеса

Коледа наднича в примигващите прозорци на късни влакове, люлее се върху синьото сияние на улични лампички и рапилява над зимното море трошливия крясък на чайките. Знае как се отключват хрускащите окови на пясъка, който не иска да пусне стъпките. И изпраща подир тях гушливи декемврийски котки, пълни с топлина за раздаване. Утре тя ще дойде на чай, да посгрее премръзналите си длани. И да послуша как огънят още прегръща с пукот крехкото тяло на бъдника.

Тя, Коледата, е посланик на сътворените в заедност чудеса.