Вървях под красивата, студена светлина на коледните лампички по „Витошка”, и
една мисъл на Уилям Гладстон не излизаше от ума ми: „Очакваме с нетърпение
времето, когато властта на любовта ще замени любовта към властта. Тогава нашия
свят ще узнае благословията на мира”. Не усещах пръстите на ръцете си под
ръкавиците, докато снимах „пеперуди”, „елфи”, малки, големи, невръстни и на
преклонна възраст хора в безконечния човешки поток.
Красиви хора в студа,
обединени от красива кауза. Защитници на Пирин,
свързани от любовта към Природата. Гледах ги и сякаш ги познавах от много,
много отдавна. Жив, пулсиращ организъм, движен от едно-единствено желание:
просто да остане в свързаност с Природата такава, каквато Е. Да вижда вековни
дървета, девствен планински пейзаж и онези дъхоспиращи гледки, които те карат
всеки път да благодариш, че ги има. И заедно с благодарността към Твореца, да
благодариш и за привилегията да им се радваш.
Докато крачех сред непознатите хора,
усмихващи се въпреки студа, се усмихвах на озарените им лица. Тази вечер
десетки хиляди души доказаха нагледно, че времето на любовта отдавна е
настъпило.
И единствената власт е нейната.
0 коментара:
Публикуване на коментар