Понеделникът си сложи папионка – една
безкрайностна осмица, в гънките на която свети новото начало. Чисто като
измитото синьо отгоре. Готово е да скочи от ръба на делника, за да хукне след
вятъра. Да си рисуват есен и радости, да събират гълъбови перца, да си
подритват кестени. И да окичват с панделки от безкрайност крилата на времето.
А най-много е безвремие в топлите
шепи...💙
Снимка: личен архив
0 коментара:
Публикуване на коментар