Където и в най-тъмното е светло

Доскоро тъй прилична на хамбар,

Душата е отново топла къща.

И светло, и прегърнато е там,

където е копнежът да се връщаш.

В най-тъмното, де студ жесток оре

на факлица я сторвах – за да сгрява.

Душата ми позна табун коне,

що тропат по замръзнала жарава.

И в здрача на ноември бял светлик

завърза сто надежди на кордела.

Остави ги да чуват всеки вик,

прехвръкнал от ръба на безпредела.

А щастието – пътник разпилян,

де тихото си търси да отседне

след друмите остава само там,

където и в най-тъмното е светло. 

Снимка: Виктория Стоянова, с любезното ѝ позволение