Толкова на края на света, където Времето не бърза. Спира, за да слуша
жужащия шепот на Май, полегнал в тревите. Зелено време, зелено до
невъзможност. Време за цигански кълбета на Душата из абсента на
поляните. За врабчи мелодии и бодящ уют на щъркови гнезда. За рапица,
влюбена в Слънцето. И за дъги, под които се излюпва лятото.
Време да се изгубиш и време да се намериш. Майско време. Зелено.
Време да се изгубиш и време да се намериш. Майско време. Зелено.
0 коментара:
Публикуване на коментар