Душите на билките шепнат лековити
вълшебства. Еньови щерки из росни поляни се гонят, дорде денят завие последното
слънце. С мълчана вода самодиви за бъдно наричат, по китки гадаят за обич. Магична
кордела венеца от китки завързва, зло да не стига поръсени с жива водица. И в
Тишина да се случва магия, що сили възвръща, здраве укрепва и топлото пази. Че
само Слънце кога си има, човек може света да прегръща...
снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова
0 коментара:
Публикуване на коментар