Вдишвам слънце, отпивам чаша небе – същото, в което ми се скача нагоре с
главата. И си пожелавам един свят, където болниците се наричат
здравници. Или са си върнали магията на старословното „лечебници”. И са
мястото, където медицината е партньор на всеки малък или голям човек,
потърсил грижовна среда да укрепи тялото, Душата и Духа си. Мястото,
където слуша себе си, а после запретва ръкави и се сътворява отново -
физически, психически, емоционално здрав и хармоничен. Отпуска се
в пълно доверие към познанията си да подпомага тялото, за да свети
душата му отвътре. И не чака някой друг да връща огънчето в светилника
му.
Примижвам блажено и виждам едно общество от красиви, светещи хора с висока здравна култура, осъзнаващо себе си като част от един организъм с всички останали. Излъчват чистота - на мисли, на думи, на дела. Хора с топли длани и достатъчно топлина отляво, за да има всички.
О-ЗДРАВЕ-НИЕ.
Празник има тогава, когато е благодарност не за спасението, а за проглеждането.
Примижвам блажено и виждам едно общество от красиви, светещи хора с висока здравна култура, осъзнаващо себе си като част от един организъм с всички останали. Излъчват чистота - на мисли, на думи, на дела. Хора с топли длани и достатъчно топлина отляво, за да има всички.
О-ЗДРАВЕ-НИЕ.
Празник има тогава, когато е благодарност не за спасението, а за проглеждането.
0 коментара:
Публикуване на коментар