Когато тръгвате за срещи с известни писатели, помнете златното правило: излизайте поне два часа по-рано, за да имате време да се внедрите като тайни агенти сред опашката от подобни на вас. Нищо, че може да чакат от вчера. Винаги предвиждайте втора опашка, която започва от съседния квартал и се слива с първата. Измерете ги така, че да ви видят всичките два милиона натруфени лелки, чичковци, бебовци и кучовци, нахождащи се в стълпотворението.
След като завявите видно присъствие, се постарайте да застанете максимално близо до входа с отегчения вид на „аз-тука-си-раста”. И ако случите лятна привечер, ползвайте книгата на видния писател като японско ветрило. Така де, да не остане и грам съмнение относно целта на присъствието ви на такова знаменателно събитие. И гледайте да сте извън обсега на гълъбите отгоре, чиито опашки застрашително вещаят късметлийски „печати”.
А, да. Задължително се издокарайте с високи токове, за да могат да ви поникнат в петите – важно е да имате максимално изтерзан вид, да ви се е размазал гримът и гърбът ви почне да застава в позинг „праисторически птеродактил”. Особено ще ви съчувстват! Помнете, че опашките в такива случаи напредват с милиметър на час. Дори може да се разсеете с онзи виц за обраната от два охлюва костенурка, която не можала да разпознае нападателите, защото: „Всичко стана тооооолкова бъъъързо!”
Гарантирано ще се тренирате във флегматизъм.
И когато накрая се озовете пред известния писател, не е нужно да си припомните всичките изрази на испански, които и без друго ще ви вържат на 12 фльонги лингвалните връзки. В сюблимния момент се разтегнете в усмивка, сякаш виждате изгубения си четиринайсети братовчед по майчина линия, и си подайте книжката за автографче под завистливите погледи на чакащите.
Следват снимките, за които цял живот сте мечтали. И на които после ще приличате на попрекалил с кръвчицата вампир, защото в преситената ви от емоции cabeza не е минала мисълта да включите опцията за премахване на ефекта „червени очи”.
Писателят ви гледа едно такова мило и благосклонно - нищо, че часове наред се е убивал да калиграфисва името си по книжките - вие сте му някак по-симпатични. Добряга!
И докато изричате след това „gracias”, той ви благославя с „thank you”. Въпреки изненадата си, не се опитвайте да оригиналничите на счупения си английски, а по-добре се насочете към изхода, за да поемете глътка свежест и да озаптите емоциите си.
Които са в пъти по-наситени най-вече поради факта, че сте посетили събитието в прекрасната компания на приятелка, с която се виждате най-после след цеееели три (почти) години.
Историческо!
И ще повторите. Без известния писател и определено без никнещи в ходилата ви токове. Gracias, Наде! :)
9 коментара:
Ех, ама как хубаво си го разказала, Хриси! И си ни изтипосала хихих ;)
И аз благодаря, много се радвам, че споделихме тази емоция. Не е зле като за първа среща :Р
:*
Super сте!Браво на вас!:)
@ Наде, изтипосах ни аз... снимките са пак с лошо качество, от което всеки ще заключи, че от мен фотограф нЕма да излезе. Поради което ги направих малки - поне да не стряскам хората с вампирския си взор :DD
@ Ondine, благодаря :)
Йеее, страхотно, Хриска! Съжалявам, че не съм била там, хлъц :)
Лелееее, как благородно ти завиждам! Пардон- Ви:))) благодаря, че го сподели Хриси, сигурно емоцията е била в пъти по- невероятна наживо;)
Как ви завиждам! Много сте хубави, вече известни.. :))
@ Дани, на 12-ти ще е в Стара Загора :P
@ Силве, емоцията си я биваше - кафенца, хилежи и снимки. Знаменателно! :)))
@ Ди, далече сме от известността :))))
Отдавна не беше пускала този хаплив език навън:-) Липсваше ми.
Честито за придобивките, въпреки, че не разбирам... Но всеки си има поне една сачма:-)
Ааа, Иве, изтървал си поста за Кокета Куцукова. Но пък все си мисля, че такъв език имам право да употребявам единствено в контекста на самоиронията - иначе ще ме обявят за хейтърка :P
Мерси, иначе... :))
Публикуване на коментар