Гледам листчето и ме изпълва умиление от начина, по който изписаните думи наивно криволичат. Рецепта за зимнина върху лист от стара тетрадка, от онези с широките редове. И почти виждам пръстите, несвикнали да държат химикал. Бабините пръсти, които умело боравеха и с мотика, и с куки за плетене, и с груб сезал, и с детските ми дрешки. Баба отдавна е в светлината, но нейните букви в тази проста рецепта за туршия, изписани някак старовремски, с краченце на „с”-то, сега отсипват грамажи на хиляди спомени.
Verba vоlant, scripta manent. Казаното отлита, написаното остава. Особено написаното на ръка. Мисля си как всичко, което излиза от някого, всякога има свободата да пристигне, където е пратено. Иска ми се да изнамеря онзи комплект за калиграфия, подарен ми някога по повод, и да облека в думи всички прекрасни емоции, които заслужават да бъдат нечий спомен.
Остава, което е написано с личен почерк.
И с перце от Душа.💝
0 коментара:
Публикуване на коментар