Събудени щурци
стъпваха цяла нощ
по счупени ноти.
Кафето ми сутринта
удави дневни тревоги.
Избълбукаха.
Вятърът днес сервира
почти ноемврийска тъга –
нечие дъждовно ресто.
Не, благодаря!
Гладни котки
лакомо гълтат меда
на последното слънце.
По празната къща
на охлюв
пълзи и сълзи надежда.
И срутения баланс
изкрещя безнадеждно.
Толкова музика...
Преситена съм от цветност.
Есента звучи като джаз.
И ухае на ретро.
Х
Touch the music
Posted on октомври 24, 2010 by Христина Чопарова
Related Posts:
Между тишината и мълчанието
Тялото следва да бъде там, където е и Душата. Магията се случва само в
полетите, в поривите и светимостта. ЗаЕдно. Не би могла да бъде чута
мелодия… Read More- Време за чудесаВ неподвижния въздух вечерта бавно разреса със светулкови пръсти гривата
на сумрака. Загадъчен по келтски и нетърпелив да хукне из сините пътеки
на … Read More
- Как се летиПитат ме често как се лети -
тъй, без компас и дори без посоки.
Само с по няколко смели мечти
дето прехвърлят ръба на високото.
Питат ме как се пр… Read More
- July Morning
В синкавия полуздрач над гнездото еднокрак наряд пази съня на
потомството. Утринта се събуди и поруменя, докато се разминаваха с
избеляващия мрак. … Read More
- Всички мигове имат памет
Разтопено, лятото се стича по гърба на следобеда. Пияните минути лепнат
от блаженство с привкус на шоколад.
Така е прекрасно, че всички мигове
и… Read More
3 коментара:
И това ретро е толкова контрастно великолепно!
Браво, Хрис, мн ми харесва, поздрави и есенно топли целувки от мен за теб:)
Браво, Хрис! Много силно! Но защо феновете мълчат, а не аплодират?! Все си мисля, че когато пишеш поезия, си най- себе си. Пиши!
Пеш, колега... :))
Феновете аплодират с бутонно харесване, но на мен ми харесва да нямам фенове, а приятели, които да изживеят силата на усещането чрез мен... :)
Благодарна съм на всички, които са го прочели и им е харесало :)
Публикуване на коментар