2020/11/22

Грехът на Микеланджело

0


Флоренция в началото на шестнайсети век е покъртително място, в което бедност и разкош са съчетани в любопитна канава. По времето на Лоренцо Медичи, наричан „Великолепни” творят гении, чието изкуство служи да увековечи величието и мощта на владетелите чрез произведения, смайващи не само с мащаби.

Флоренция, която след чумата от 15-ти век се изправя отново, все още носи нездравия и зловонен дъх на морално и физическо разложение. По улиците се търкалят просяци, проститутки се смеят пискливо, дрипави деца притичват през улици, кални от изхвърляни през прозорците нощни гърнета.

Папа Юлий II е на смъртно легло, което увеличава шанса за династията на Медичите да си върне водачеството. Микеланджело Буонароти, божественият творец, живее в крайна бедност с баща си и братята си, опитвайки се да спести всичко, което изкара от спорадичните плащания на Ватикана за Сикстинската капела. Но династията Дела Ровере отслабва със смъртта на папа Юлий, за чиято гробница геният търси най-качественият карарски мрамор. Поръчката е непосилна, а скоро идва и друга от страна на новия папа Лъв X.

Започва лутане из един Ад почти по Данте, в който Микеланджело търси отговори с  налудничава страст, докато обикаля в аскетичните си дрипи тосканските лозя и си говори сам. Дори не е нужно маркиз Малеспина да е гласът на будната му съвест, която има нужда да намери Бога, но намира само човешкото – онова твърде човешко, което е покварено, извратено, откъснато от светостта, но някак съвършено в анатомичните си пропорции. Грехът на Микеланджело е катарзис.

Андрей Кончаловски търпеливо върви в следите на трагедия след трагедия, за да отгръща пластовете на историческото и емоционалното, както се разгръща пълен с тайни стар ръкопис. Духът на разкъсана от алчност и пороци Флоренция е абсолютно автентичен, а Микеланджело на Алберто Тестоне е просто великолепен – не само заради визуалната му прилика с Буонароти, но и възхитително изразените чувства на гения - от отчаянието до примирението.

На Орсо Мария Гуерини пък всякога му се е удавало да играе великолепно гадняри и манипулатори, и е много достоверен маркиз Малеспина - една човешка развалина, загубила влиянието си, но не и желанието да води парада. Въобще, чудесни роли и сред поддържащите, разкриващи един Ватикан, който има твърде малко общо с божиите дела.  

"Il Peccato" (Грехът на Микеланджело, 2019). Прекрасен филм, препоръчвам!