ноември 05, 2026

Среща

0



В дъждовния ноември със улиците мокри
той чакал търпеливо, увит в кафяв балтон.
Един изтънчен денди, приличен на отломка,
а в джоба му шептяло протритичко писмо.

В забързания делник се нижели минути,
по релсите изтракал поредния трамвай -
в стъклото запотено се мярнала рисунка
с разтекли се контури в единия ѝ край.

Прелитали гълъби над смързналите стрехи,
в краката му се спряло разрошено перце.
А погледът му търсел сред множеството дрехи
едно съвсем конкретно усмихнато лице.

Тя казала, че идва. А после закъсняла,
със няколко години и в звънка тишина. 
Но той не спрял изобщо докрай да се надява,
че крехките ѝ длани писмото ще държат.

Добре познати стъпки отекнали зад него.
Обърнал се смутено, безкрайно изумен.
Съзрял мечтата своя, почти непроменена,
и в миг ноември блеснал, от слънце озарен.

Забравеното минало угаснало безследно
в кафето по виенски и тортата "Гараш".
По улиците мокри на сивкавия делник
животът си подсвирквал из градския пейзаж.

© Христина Чопарова, 2026
Снимка: Pixabay

октомври 01, 2026

Кестенова обич

0


 
Дорде листата сухи танцуват по паважа,
а вятърът се скита с разрошени коси,
за кестенова обич на чай ще ти разкажа,
преди дъждът сърдито над нас да завали.

Историята почва с един сънлив следобед -
там ранният октомври подхващал листопад.
Било в една неделя, сред бързащите хора
и парковата свежест на мъничкия град. 

Тя минала край него, а той дочитал книга.
Разрошеният вятър в къдриците ѝ спрял.
И взорът му след малко невинно запримигал,
привлечен неусетно от жълтия ѝ шал.

"Това дали е Ваше?". Навел се към земята,
а после ненадейно в дланта му заблестял
един чаровен кестен със слънчева позлата,
и двете им усмивки в една за миг събрал.

Те, кестените, казват, привличали късмета.
Възможно е, навярно, това да е така.
Или онези тихи, безмерно топли есени
са времето, в което се случват чудеса.

Сънливата неделя преляла от вълшебство,
с кресливите гълъби и шумния фонтан.
Най-много е октомври, когато топли шепи
внезапно се превърнат в гнездо за любовта.

© Христина Чопарова, 2026
Снимка: Manfred Richter from Pixabay

август 29, 2026

Червеният тефтер

0

Дорис Елм е съвсем малка, когато разбира, че трябва да напусне Швеция, за да започне живот на възрастен, просто защото семейството ѝ не може да се погрижи нито за образованието ѝ, нито за чисто физическото ѝ оцеляване. 

До нея винаги е един тефтер с червени кожени корици – подарък от баща ѝ, за да записва в него най-важните спомени от живота, който ѝ предстои. Едва 12-годишна, Дорис започва работа като прислужница в богаташка къща, собственичката на която е шведската еманация на Гъртруд Стайн. 

Сред бохемските вечери, на които ѝ се налага да изпраща пияни гости и да чисти до изнемога, момичето се сприятелява с художник хомосексуалист, който остава най-добрият приятел до края на живота ѝ. 

А животът на Дорис е всичко, освен обикновен. През 20-те години на 20-ти век Стокхолм е трудно за живеене място. Но тя е красива, което не остава незабелязано за моден корифей, който я отмъква от богаташкия дом, за да я направи манекенка в Париж. 

Там Дорис среща любовта на живота си – Алан Смит, с когото пътищата им са обречени да се пресичат невъзможно много пъти, а животът ще постави между тях Втората световна война, премеждия и обрати, неспособни да изличат чувствата, които изпитват един към друг. 

"Всеки човек си има някаква неизживяна любов. Някой се загнездва в сърцето ти и така и никога не си отива. И с годините този човек става все по-идеален в мислите ти. И това е нормално - няма по-съвършени хора от онези, с които не сме изживели любовта си."

Червеният тефтер ще се превърне в книга за живот, преминал през времето и събитията, съхранил прекрасни (и не толкова) спомени, които в заника си Дорис Елм ще запише за своята обична племенница Джени, с която ги разделя цял континент.  

До почти всяко от зачеркнатите имена в него стои гриф „починал/а“, а  96-годишната бивша манекенка е надживяла всички фигури, изиграли знакова роля в житейския ѝ сценарий. И все пак в края на тефтера трябва да остане мъничко място за щастлив край. 

Книгата е от тези, които четеш на един дъх и не искаш да свършват. Защото авторката София Лундберг, журналист и писател на детски книги, документалистика и драма, отлично умее да разказва многопластови истории. 

Дневникът е колкото личен, толкова и безпощадно откровен, разкривайки един колоритен образ, който освен физически светлите си скандинавски черти, е и душевно светъл, оставащ си леко непораснал и мъничко наивен. 

Човек може съвсем живо да усети цялата крехкост на 96-годишната жена, която има трудности да извършва дори най-прости движения, но в същото време умее да борави със съвременни технологии като скайп и фейсбук, за да общува от болничното легло с любимата си племенница, чийто шумен живот с три деца внася динамика в заника на живот, крепящ се с последни сили, само за да може Дорис да запише всичките си спомени. 

„Червеният тефтер“ (Den Röda Adressboken) е първият роман на София Лундберг, преиздаден през 2017, а у нас излиза през 2020 г. в превод от шведски на Радослав Папазов. Авторката има още два романа – „Въпросителната е половин сърце“ (2018) и „И дъбът е още там“ (2019), в които спомените от миналото на героите отново са основна сюжетна линия.

Книгата е налична за сваляне онлайн в библиотеката читанка.инфо

© Христина Чопарова, 2026

Изображение: chitanka.info