Колкото повече чета, толкова повече не ми се пише.
Вярно, мога да видя тънката нишка на емоционално ангажираните си постове отпреди години. Изстреляни думи, изгърмели до последното зрънце барута на почувствана истина. Изгоряла диря, която води до някаква риторична улегналост, аналитично отрезвяване и нежелание за повече обгорени истини. Те безспорно не са само моите, но далеч не постигат ефект на съзидание.
Не се съгражда с изстрели, нито се предпазват самосъградени митове.
Всички имат толкова много за казване. Личи си дори остатъкът от фината пудра на творческия напън. Изпипани до съвършенства плетеници от думи, в които блести единствено окъпана суета, прегърнала собствените си истини.
Когато всичко, което трябва да бъде казано, е казано отдавна, трябва или да мълчиш, или да станеш подражател.
Твърде много са желаещите да гримират възкръснали думи, надявайки се, че създават нещо ново. Отдавна няма създатели, просто комбинатори на мъртви култури, които сквернодействат в безкрайни опити да оберат нечия възхита.
Труповете на истините никога нямат покой.
Sic transit gloria mundi.
5 коментара:
Това пък що?
Когато нещо те развълнува, сигурен съм че ще успееш да го опишеш цветно. Ти можеш :-) Само не трябва да оставяш чувствата да изстинат и да се изгуби мотивацията.
А, ако те е повлякло мъртвото вълнение и не можеш да изплуваш, пий една ракия няколко пъти, та да нашамандуриш главата, за да изплаваш ;-) Обикновено помага, когато не е навик, де...
Лесно се държи писалка и също толкова лесно се натискат бутоните на клавиатурата при наличие на достатъчно емоции :)
Провокацията ми липсва, защото топлата вода отдавна е открита, и освен да бъда част от безсмислено повторение, не виждам с колко ракии или какъвто и да било алкохол мога да постигна откривателска нирвана :))))
Та, затуй.
Пък и някак си почнах да оценявам предимствата на мълчанието :P
Водата, топла или хладка, тече и никога не е същата... Беше рекъл един.
Пък провокации бол... Пусни талавизора, улез у интернета... Ти какви ги търсиш?
А разпускането беше предписано след психоанализ:-)
Иво е дал точно за водата. Думите са също като нея. Не оставят видимо следи, но дума по дума...
А за извора, се случва. Човек се променя всеки ден, а блогването е до време. рано или късно се появява нещо по ценно в живота.
Всъщност, за този пост провокации все пак имаше - наивните ми и слаби стари публикации [не само в блога], на които наскоро попаднах, докато прочиствах стари папки; размисли около необходимостта да допринасям с нещо ново в област, която всички ъгли са отдавна щателно обследвани, и изводите, до които стигам, са същите, до които са стигали и други преди мен; мисли за творческото писане, за което напоследък се говори като за литературна панацея; и най-сетне, невеселите мисли за липсата на интелектуална и словесна хигиена в интернет, където всеки говори, но никой не слуша - тъкмо защото се предъвкват труповете на стари истини, на очевидностите...
Безспорно нещата изглеждат нови само, когато ги видиш с нови очи. Малко трудно ми се удава :)
Сигурно остарявам :)))
Публикуване на коментар