Разкроения свят на Инид Блайтън

Банална истина е, че всяка слава си има цена.

Някои обаче са платили твърде висока, а дори не са осъзнали колко. Особено когато бартерът е слава срещу човечност. Такъв е случаят с детската писателка Инид Блайтън, за която поне аз не бях чувала, преди да видя биографичния филм за нея по бившият Холмарк (сега Дива Юнивърсъл). Доста нелицеприятно запознанство, бих казала. Сигурно щях да я харесвам повече, ако бях чела нейни книжчици (нищо, че са детски), преди да науча що за чудовище е била. Но дори да разбирам причините за подобна метаморфоза, ми е трудно да я оправдая. Може би защото количеството приказни измишльотини, замаскирали откровени лъжи, не компенсират личните недостатъци до степен не само да ги извиниш, но и да ги намериш донякъде очарователни. У Инид Блайтън колкото по-шокиращи са емоционалните ù травми, толкова по-голяма е творческата ù продуктивност. При близо 800 детски книги за 40 години, малко е трудно да се предположи що за празна душа носи авторът им, освен ако той сам не разкаже за това.

Англия. Някъде през двайсетте години на миналия век.

Благоприличието и семейните ценности са на особена почит. Затова за едно 12-годишно момиче, което обожава баща си, е адски разтърсващо да научи, че той е изоставил семейството си заради друга жена. Момичето е Инид Блайтън (Хелена Бонъм Картър), бъдещата световноизвестна детска писателка. На 19 години тя решава, че вместо да кърпи чорапи, предпочита да работи като учителка. Всъщност, причината Инид да си събере куфарите и да забрави, че има семейство, е точно в желанието да запази идеализирания спомен за перфектния баща, махнал се уж заради невротична майка и непоносими братя. В следващите години тя ще пише разкази и стихове за собствените им детски лудории, ще тормози издателства, които ги отхвърлят и накрая ще се омъжи за единствения издател, който откликва положително, Хю Полък (Матю Макфейдън).

Но докато се опива от славата и хилядите писма от невръстни почитатели, Инид е тотално неспособна да изгради дълбока връзка със собствените си дъщери. Колкото е по-жестока към тях, толкова по-лицемерно благодушна спрямо децата, които кани в дома си, за да им чете от приказките, да ги черпи с малиново желе и да хвърлят капачки от мляко във въздуха. Инид Блайтън гради репутация и имидж на преуспяла жена, добра съпруга и майка, която е успешен писател, защото разбира от какво имат нужда децата и какъв е вътрешния им свят.

Отвратен от лицемерието на суетната си съпруга, която е неспособна да бъде както майка, така и приятел, Хю Полък търси утеха в чашката. Но истинското спасение за него е началото на Втората световна война, която му дава възможност да загърби за известно време личните си проблеми и да бъде там, където се чувства наистина полезен. Може би се е надявал, че когато войната приключи, ще приключат и проблемите. Нищо такова не става обаче. В отсъствието на съпруга си Инид кани войници, в чиято компания се забавлява да пуши и да пие ликьори с маниера на кабаретна изпълнителка. Флиртува с женен мъж пред очите на собствената му жена, без чувство за приличие и без да си дава сметка за ничии други чувства, освен собствените си. В нейните очи полуглухият, неколкократно по-стар от нея д-р Кенет Уотърс (Денис Лоусън) е точно копие на идеалния баща: мъж с репутация, джентълмен с подчертано елегантно отношение и достатъчно склонен към глуповато обожание. А обожанието е всичко, което Инид иска.

В идеалния свят, който си е разкроила, няма място за неподчинение, за войни, отговорности и братя от миналото. За да го запази, е овладяла до съвършенство емоционалния шантаж, и дотолкова е повярвала в измисления си идеален образ, че всеки, застанал срещу нея, е кривото огледало на собствената ù личност. До края на живота си през 1968, когато умира на 71-годишна възраст след продължителна деменция, Инид Блайтън никога не осъзнава как бягствата ù от действителността са изкопали пропаст и са травмирали емоционално собствените ù деца. В известен смисъл деменцията е нейното спасение от атаките на гузната съвест, в един безпаметен свят, в който завинаги си остава тропащо с крак непораснало дете.

Хелена Бонам Картър е просто великолепна в този филм на Джеймз Хюз. Някак си ù прилягат сложните, объркани емоционално характери, разстроени душевности, etc. От розовите чорапогащи, домашно плетени жилетки до яркото червило и хвърчащите по пишещата машина лакирани нокти, тя е завършена Инид Блайтън, която се подписва с характерните две чертички под буквата д.

Enid (2009) е британска продукция за малкия екран, поради което в българските торент тракери го няма, но пък можете да гледате филма по Diva (бившия Hallmark channel) в неделя, 16 октомври, от 16.00ч. Това му е хубавото на този канал – че покрай слабите бози, повтаря и заслужаващи си гледането нещица. А аз някак си все попадам на тях, когато се сетя да си пусна телевизора.

Трябва по-честичко да го пускам :)