февруари 22, 2012

In fields of the past

2


В черно-бялата ретроспективност на живота ми има и цветни диапозитиви.
Но не бих искала да ме опознаваш чрез минало, връзките с което с всеки ден все повече изтъняват... до прокъсване. Останали са само обезглавени тъги, сенки на минали болки и отдавна напуснати арени.
Не отивай там, моля те.

Окончателното откъсване ще е в свободата да избера дали да оставя облечено в думи вчерашно бъдеще. Познавай ме чрез утрешното настояще. И полети с мен.
Бих ти позволила да носиш само балоните ми от прекрасни емоци, които сам оцветяваш.

Другото... все още се опитвам да го изгубя някъде случайно по пътя.
Натъртения опит не е лотариен билет.



Related Posts:

  • Чаша небе, моля!       В ноемврийския здрач се събличат силуетите на звезди. И с всяка минута стават по-видими в призрачната си голота. С всяка секунда… Read More
  • Time to say goodbye Лепкави кордели от въздух задръстват белодробните магистрали. Вдишвам лятото на порции, цикламените ми нокти изтръгват от бутоните пластмасов гъгн… Read More
  • Когато "благодаря" е повече от "обичам те" Вярвам, че всички, с които се пресичат моите пътища тук и сега, са се появили в точното време и място, при нужната взаимна готовност. Те са уникални … Read More
  • В името на децата       Няма само две мнения по въпроса, че училището в този му вид и система на преподаване (и усвояване на знания) не е резултатно… Read More
  • :)        Позабравила съм умиротворението на ранните сутрини. С лятносиньо небе и карамелени облаци. В изчервените прозорци деф… Read More

2 коментара:

Lil каза...

Разкошно и влюбено :) Обичам балони.Твоите ги познавам дори ;-)

Христина Чопарова каза...

Благодаря :)
Моите не успявам да ги спася, на твърде много иглички попадат...