Да те обичам така

Има думи...  вкусни като филийка с искрящ и дъхав мед, с послевкус на прегорял мармалад и на детство. И на майско зелено.

И дълги хартиени писма, от които можеш да си направиш хвърчило, за да полетят нагоре в синьото всички чудеса, навързани с обич. От мен за теб.

И едни прозрачни птици - от моите длани, в които меко да се сгушва топлината на лицето ти.

И всички нахапани залъци тревога да се превръщат в захарен сироп, ягодово разтекъл се в онова бурканче отляво, на което седи надпис „Само за обичане”. Пулсът му помни нотите на споделения смях. И как звучат прегръдките.

Искам смешния ми глас да нанизва сред тревите лятно разпиляни стихове, а ти да го слушаш в нелеп опит за сериозност.  Със спящи скакалци по крачолите.

Има милиони начини да те обичам... така. Нека е просто обичам.  

Не е глагол. Всичкост е.