Докато бие сърцето

   Докрай остават забравени научените мъдрости, които в сумрака на утрото ме халосват със силата на ранобудна аларма. Толкова много влага побират пространствата между ресниците ми, заради всичко, което. Преди мен, много отпреди мен. Нечии уроци за доучване, нечии товари за сваляне, свръхкарго от емоции, чиято тежест напомня за себе си в окъснели полунощия.

     Докрай остават и надеждите, в които се вкопчвам, заради пулса отляво. Докато бие сърцето, ще се учи да плува в океан от еонни тъги. Забранена му е смърт от удавяне.

   Докрай оставам несвободна, докато избирам послушанието над уроците, които никога не успявам докрай да науча.

    Искам да умея до съвършенство онова безусловно обичане...

    ... за да не умирам всеки път, 

     когато избирам 

     да остана човек 

     и се отказвам 

     да бъда ангел.