Прошката е най-голямата прегръдка, която можеш да дадеш на себе си. Тя не
изличава минало. Нито е нужно. Ти си този, с когото прекарваш цялото си време.
Този, когото познаваш най-добре, и който [ще] те обича така, както никой друг
не може. Прошката не е индулгенция за направени кофти избори. Тя е акт на
самоосвобождение от излишни емоционални багажи, които обикновено събираш сам.
Навикът да не трупаш те освобождава от необходимостта да [си] прощаваш...
0 коментара:
Публикуване на коментар