декември 12, 2016

Светът се нуждае от обич

0

Изгревът днес щедро е разлял червеното си вино. Толкова величие има в нюансите на това червено, което калесва небесата с надежди.... Светът сега повече от всякога има нужда от обич и топлота. Кълбо от земни пътища, което притихва в топлите шепи на деня. Обещават му слънце и свежест.

И прегръдки за всички – за тези, които отлитат, и за тези, които остават.



Related Posts:

  • Защото любовта е грижа Осем. Една вертикална безкрайност, завързана красиво на фльонга. Вторият страж в рождената ми дата. И жарък необят в най-моя месец. Три пъти поименно… Read More
  • Портокали и звезден блясък Навън януари все още разказва зимни приказки. И щедро посипва нови кристали върху вкочанените, кални следи. Понеделникът скоро ще облече тъмния си фр… Read More
  • Само по Душа Във всяка жена светлината вие гнезда, готова всеки миг да полети и да погалва с криле. У всеки мъж мракът драска с клони, жадни за разлистване. Когат… Read More
  • Всичко е тук и сега Не съществува минало, просто защото няма какво да отминава. Всичко е тук и сега. Само ние, хората, вървим по пътищата на израстването си, минаваме по… Read More
  • Раят е там, където любовта го сътворява Джазовите сълзи на саксофон се блъскат като пеперуди в прозорците на делника ми. От сутринта. Пускам ги, премръзнали в сгазената белота навън. И в то… Read More