Бели улици... Разпредени пътища, чиито нишки някъде се срещат, оплитат се
зад някой ъгъл, водят наникъде и навсякъде. Снегът бавно ги превръща в блокчета
за рисуване, пълни с отпечатъци. С цигански колелета душата ми си лудее из тях.
Рисува котки и усмивки в крехкия скреж по стъклата на колите. Размразява с
топъл дъх прозорците, за да си огледа рошавата косица. И си пее, да.
Толкова
музика е насъбрала, че невидимите и концерти взривяват залите на тишината ми.
Всеки ден.
La strada è bella!
0 коментара:
Публикуване на коментар