януари 22, 2017

Всичко е тук и сега

0

Не съществува минало, просто защото няма какво да отминава. Всичко е тук и сега. Само ние, хората, вървим по пътищата на израстването си, минаваме по емоционалните следи, оставени от поколения преди нас. Трупаме свои спомени, които наричаме „минало”, просто защото вече не сме в тях. Животът и смъртта са просто прагове към все още неотворени врати... отвъд които има нови начала, ново пътуване. И нови спомени. Няма какво да отминава, освен извървените ни пътища.
А човекът е човек, когато е на път. Homo walking. Вечно пътуващ. И така е прекрасно да знаеш, че никога нищо не свършва.
Не съществува финал, освен безкрайно множество от непристигнали „днес”.
I love this reality!





Related Posts:

  • Очите на щастието Сиви коли. Горе в сивото враните се кискат в разлюлените обятия на вятъра. Нещо остричко ми боде взора. Сигурно са стъкълцата от строшените сънища, п… Read More
  • Всички влюбени зими са пролети Декември грижовно държи дланта на зимата, а тя щастливо свети в небесносиньо и слънчево. Още няма да сложи бялата рокля. Само нощем танцува в лекоздр… Read More
  • Причина за щастие Усещане за нещо топло и голямо пулсира в розовеещото зарево на утрото. Почти като прегръдка, втурнала се да побере всички липси, да изговори всички м… Read More
  • Декември Декември днес щуро се забавлява да пуска лодки от листа по мокрите ръкави на делника. Украсява локви с бълбукащи мехурчета и шляпащо нагазва в небе… Read More
  • Не бързо, а навреме В белите шепи на утринта локвите още спят, завити с тънко ледено покривало. Пързалка за мразовитите въздишки на вятъра, изпращащ ноември. Един беглец… Read More