Осем. Една вертикална безкрайност, завързана красиво на фльонга. Вторият
страж в рождената ми дата. И жарък необят в най-моя месец. Три пъти поименно ме
събира, за да не се разпилявам, и в плетеницата на буквите ми втъкава себе си,
извечна като светлината. Код осем. В неделната белота на осмицата днес свети
споменът за тази, която ми даде всички дарове на света. „Баба” не е родово
звание. Тя е пазител на портите към онзи свят от чудеса, откъдето долитат
искрите на новото. Събрала разтъканата мъдрост на своето време, я заключва в
сандъка на бъдещето. За да се учи то само да плете усуканите пързалки към
своята безкрайност.
Защото любовта е грижа. Благодаря ти за всички ключове,
бабо!
0 коментара:
Публикуване на коментар