Искрящите светлинки внезапно се разнасят край мен. Отново. Сякаш невидим
вълшебник е поръсил наоколо звезден прах. Чувствам се като в приказка всеки
път, когато се появят, независимо къде се намирам. Толкова са прекрасни... летят
тихо и леко, трептят и пулсират, докато изчезнат. Вълшебство за няколко
секунди, мигновено като нежните мигли на перце от глухарче. Вече знам как
изглеждат чудесата, макар че не успявам да разчета посланието им. И тези
божествени аромати... които не приличат на нищо познато. Невидими градини, след
чиито прегръдки се чувствам безтегловна. When you believe…
Нещо предстои. Нещо
във въздуха...
0 коментара:
Публикуване на коментар