Театърът, наречен Живот. В съблечените костюми заспива
целуната по една илюзия. Животът е просто репетиция, в която всички роли са
твои. И по мъничко открехват онази врата с табелка „СЪМ”.
Рецепта за радост
Ден, започнал с щедри дози
небесносиньо, мъничко мъгла, катерещо се по фасадите слънце и метален мирис на
озон. Със споделено кафе, две кубченца обич…Read More
Всички чудеса
Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези.
Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели
птици. Светлинки нака…Read More
Първоснежно
От небесната колесница се сипе вълшебство, бяло и искрящо
като полунощна приказка. Само преди сняг студът се спъва в развързаните връзки
на сандалите…Read More
Ре-Дом
Домът не е покрив, ключ и
позлатена табелка на вратата. Не е склад за притежания. Домът е, където босите
ми стъпала се изгубват в гъделичкащия уют на…Read More
Прегръдки, в които Светът да се сгушва
Тежкият смях на ноември свлече от клоните последните им сухи, треперливи
одежди. Само брезата отсреща все още срамежливо крепи жълтата си рокля.
Кр…Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар