март 27, 2017

Огледала

0

Театърът, наречен Живот. В съблечените костюми заспива целуната по една илюзия. Животът е просто репетиция, в която всички роли са твои. И по мъничко открехват онази врата с табелка „СЪМ”.
А огледалата винаги са на точното място. 


  




Related Posts:

  • Рецепта за радост Ден, започнал с щедри дози небесносиньо, мъничко мъгла, катерещо се по фасадите слънце и метален мирис на озон. Със споделено кафе, две кубченца обич… Read More
  • Всички чудеса Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези. Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели птици. Светлинки нака… Read More
  • Първоснежно От небесната колесница се сипе вълшебство, бяло и искрящо като полунощна приказка. Само преди сняг студът се спъва в развързаните връзки на сандалите… Read More
  • Ре-Дом Домът не е покрив, ключ и позлатена табелка на вратата. Не е склад за притежания. Домът е, където босите ми стъпала се изгубват в гъделичкащия уют на… Read More
  • Прегръдки, в които Светът да се сгушва Тежкият смях на ноември свлече от клоните последните им сухи, треперливи одежди. Само брезата отсреща все още срамежливо крепи жълтата си рокля. Кр… Read More