Небе да съм

Небето да е цялото на птици

които да взривяват тишината ти,

и да изпиват жаждата в зениците

когато пак поискам да остана;

и пак да се залутвам в сини полети,

и слънцето да капе от перата ми,

на пръсти да се вдигам и докосвайки

небетата, ах, тези необяти –

сред тях да се разсипват всички щения,

полепнали по земната ми риза.

Че толкова са тъжни по човешки,

а щастието мен ме е харизало

да бъда и небе, и дом, и птици

във всичките ти сутрини и нощи -

когато си поискаш слънце, винаги

да имаш от усмивките ми още.

Не питам и къде са ми посоките,

ни как се вият земните гнезда.

От бързане да искам да съм стигнала

и пътища загубвах... и валях.

Небе да съм, и обич неразказана -

най-себе си. И слънце в синевата ти.

Такава ме разказвай. И такава съм.

Безкрай, превърнат във обятия.

Х