Жълтият магьосник сложи край на колебанията си, дръпна
облачните завеси и пое на запад. Прибира му се... в топли обятия. Перца от
глухарчета утихват в стъпките на Май, за да сънуват сред аромата на окосени
треви зелените си полети. И лято с неизбродени пясъци. И вълни, рисуващи със
сол по кожата. Дори вятърът е утихнал, за да заслони полусънните им вълшебства.
Ще се разходим там.
В градините на радостта аз съм... защото ние сме.
0 коментара:
Публикуване на коментар