Да се изгубиш нарочно в зелен следобед из хладните обятия на
гората. Безценно! По листата на копривата лъскави скакалци отпиват от лъчите на
последното слънце. Ухае на бор и диви липи, а дрогирани бръмбари тежко се
клатушкат нанякъде. В затоплената пръст под цъфтящ къпинак светят в рубинено
първите диви ягоди. Мъниста от сладост! Натежал от топла влага, вятърът си
почива сред листата. Шишарки и ситни камъчета хапят подметките, а по изровените
пътеки личат неизсъхнали следи от ситни копитца. По пътя към върха пеперуди
чертаят пияни маршрути из полянки с диви цветя. Всеки полет е отдалечаване, в
който оценяваш близостта. А животът пулсира в зелено, рисува се и се изтрива с
лекота, несъзирана от човешки очи.
Вечността постига себе си чрез обновление.
0 коментара:
Публикуване на коментар