На небето днес му липсва усмивката. Иска ми се да го гушна
това разтъжено необятче, да му върна лятносиньото и да му закача обратно
слънчевия медал. Небе се прегръща само с обичливи полети. И с благодарност за
локвите, в които после ще оглежда щастливия си смях.
Когато осветиш тъмното с
фенерче, то престава да е тъмно. А когато го прегърнеш, то става на обич.
0 коментара:
Публикуване на коментар