Ласкав и южен, вятърът я примами в липовата си пелерина. Чувах я как се
смее тихо и щастливо, докато летят заедно в нещо като магия, нещо като
танц. Сънят не побра толкова преливаща волност. А тя е красива... Свети,
бълбука, кикоти се и се върти във феерия от цветове, разрошва косите на
вятъра и утихва в липовите му обятия.
Душа, създадена от музика и обич,
от приказки и небе, от слънце и вълшебства. До изгрева срича съзвездия.
А после със смях скача в бездната на новия ден.
И всеки път ми напомня, че когато отляво имаш място за света, навсякъде си вкъщи.
0 коментара:
Публикуване на коментар