Оловносивото небе потече по асфалта и следобедът се озвучи
от шляпащите му целувки по боси стъпала. Джвак-джвак... Чадърите увиснаха
безпомощно надолу, но пък усмивките устремено взеха завоя нагоре. Наводнено
метро. После миг бездъждовност. И тежък аромат на бъз, разплел кордели в топлия
въздух. Шляп-шляппп... Облаците удържаха скъсаните си поли, докато вратата на
входа не изщрака зад мен.
Само нощта знае как се прегръща небе, обърнало
целувките в куршуми.
0 коментара:
Публикуване на коментар