тъй, без компас и дори без посоки.
Само с по няколко смели мечти
дето прехвърлят ръба на високото.
Питат ме как се прегръща небе,
без да изгарят крилата на слънце.
Лъчите му в стълби Душата плете,
денем оплита, а нощем развързва.
В люлки от облаци с птици говори,
приказки нощем насъне разказва.
Ражда се с изгрева в сънни простори,
триста усмивки крие из пазви.
Знае прекрасно как се лети –
чете по компаса отляво завоите.
Скача безстрашно от вси висоти,
само по обич. Душа без насита
за полети.
0 коментара:
Публикуване на коментар