Дъждът обеща на Земята да бъде нейно море. Да не остави нецелунато нито
едно местенце изгоряла от слънцето ú кожа. Той е от онези дъждове, чието
тихо потропване по стъклата има очарованието на френски шансон. И
прегръдките му разхлаждат. Земята се усмихва благодарно, аленее в рози и
насища деня със свежест, обещания за дъга и сребърни нишки от охлюви.
юли 17, 2017
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар