август 16, 2017

Тя, добротата

0

Тя, добротата, свети изпод мигли с кестенова мекота.
Бълбука жизнерадостно в последна капка кафе.
Грациозно отлита в балон от въздишки и благодарно се сгушва в частица от секундата.
Толкова мъничка, а предостатъчна да оцвети света.
И тъй непобираща се в редове... 








Related Posts:

  • От слънце и лято, от щурци и от песен Времето дърпа шеговито за краищата лудешкия ми устрем. Така и не се научих как се лети редом, че все съм извън календарните му маршрути. Бухнах се в … Read More
  • За щастливост не трябват причини Защото денят е нов, а в новото тайничко се усмихват изненади. Защото осмицата не е обещание за вечност, тя е вечността. Защото съботата ми ухае на лю… Read More
  • В точния миг Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Цветни улици... цветни от хора и слънце. … Read More
  • Душа с форма на сърце Денят си постла небе с цвят на гълъбова перушина. И вдъхновено разля рапсодии в сиво. Но с вкус на горчиво еспресо... и шоколад по зъбите. Рисуват м… Read More
  • Простори за летене В стаята танцуват божествени аромати – на ванилия и разсънено сутрешно кафе. Сметановите небеса днес са скрили слънцето, но птиците разнасят благи пе… Read More